ЙОАКЍМ от ФИÒРЕ / ФЛÒРСКИ

ЙОАКЍМ от ФИÒРЕ / ФЛÒРСКИ (Ioachim Florensis или Ioachimus de Flore, ит. Gioacchino da Fiore) – ок. 1145 – 1202 – италиански монах, екзегет и богослов. Постъпва в цистерцианския орден през 1150. От 1177 е абат на Санта Мария ди Корацо. Ок. 1190 напуска ордена, заживява като отшелник и постепенно събира последователи. С тях построява манастира Сан Джовани ин Фиоре и основава Флоренската конгрегация. Приписват му се многобройни съчинения, но авторството на част от тях не е сигурно. Измежду тези със сигурно авторство най-важни са „Съгласие на Стария и Новия Завет“ (Concordia Veteris et Novi Testamenti), коментарът върху Апокалипсиса (Expositio in Apocalypsim), „Трактат върху четирите Евангелия“ (Tractatus super quatuor Evangelia), „Против юдеите“ (Adversus Iudeos), незавършеният „Животът на св. Бенедикт“ (Vita Sancti Benedicti). Запазени са и негови проповеди. Автентичността на прочутия илюстрован сборник „Книга на изображенията“ (Liber figurarum) е съмнителна. Богословската доктрина на Й. е изцяло под знака на есхатологията. Чрез сложни и оригинални тълкувания на библейски текстове изгражда своя визия за историята и прави предвиждания за бъдещето на човешкия род. Дели историята на 3 епохи, съответстващи на 3-те божествени лица: епоха на Отца – от Сътворението до пришествието на Христос; на Сина, за края на която предполага, че ще настъпи в неговото собствено време; на Духа. Този възглед е различен от традиционния, наследен от Августин**: ако за Августин историята завършва с Второто пришествие на Христос, то за Й. тя продължава през 3.-тата епоха на свобода и разбирателство на земята. Тогава Св. Дух ще разкрие и пълното съответствие между Стария и Новия Завет, т.е. ще проясни истинския смисъл на Библията. Идеите на Й. оказват силно влияние върху съвременниците му и пораждат широко културно движение, наречено йоакимизъм. (ИМ)