КАПЕЛÀН, АНДРÈ

КАПЕЛÀН, АНДРÈ (Andreas Capellanus, фр. André le Chapelain) – ок. 1150 – 1220 – френски клирик и поет, автор на любовна поезия. За живота му не се знае почти нищо. Предполага се, че е бил капелан в двора на фенския крал Филип II Огюст и се е занимавал с обучението на младите принцове. Автор на трактата „За любовта“ (De amorе). Трактатът започва с Пролог, адресиран към помолилия го да му разкрие тайните на любовта негов ученик Готие, което той прави в останалата част на съчинението, разделена на 3 кн. 1.кн. започва с излагане на различни гледни точки за любовта; следват диалози между мъже и жени, в които се обсъжда как тя може да бъде постигната. В кн.2. се разглежда опазването на любовта (тук авт. излага 21 мнения по въпроса, принадлежащи на най-прочутите дами на Франция, сред които Алиенор Аквитанска, Мари дьо Франс и др.). В кн. 3. К. съветва своя ученик как да избягва любовта, разсъждавайки върху порочността на жените и завършвайки с напомняне за Второто пришествие на Христа. Творбата наподобява по съдържание и структура Овидиевите поеми „Изкуството на любовта“ и „Средства против любовта“. Авторът показва отлично владеене на различните литературни жанрове, латинският му език е богат и изискан. Трактатът е много популярен през Средновековието и е превеждан на народните езици. (ПС)