ЛÀНГТЪН, СТЍВЪН / СТÈФАН

Stephenlangtonstatuecanterburycathedraloutside

ЛÀНГТЪН, СТЍВЪН / СТÈФАН (Stephanus Langton, англ. Stephen Langton, фр. Étienne Langton) – ок. 1155 – 1228 – английски богослов, църковен и политически деятел. Получава отлично образование първоначално в катедралното училище в родното си място, след това в Париж учи седемте свободни изкуства и богословие, а впоследствие остава там като преподавател. Завръща се в Англия по покана на папа Инокентий III, за да получи през 1207 длъжността архиепископ на Кентърбъри въпреки съпротивата на крал Джон Безземни, предизвикана от позицията му в спора на краля с феодалната аристокрация. Л. успява да застави последния да приеме Magna charta libertatum* (1215) и до края на живота си бди за нейното спазване. На него дължим разделянето на Библията на книги и глави. Оставя обилно творчество, главно коментари към цялото Свето Писание с изключение на Пс., както и върху „Школска история“ на Пиер Коместор*. Автор е и на внушителен корпус от богословски творби, сред които една „Сума на теологията“ (Summa theologiae), на „Дискусионни въпроси“ (Questiones disputatae) и на над 500 проповеди, изнасяни по време на престоя му в Париж на народен език, спечелили му сред неговите ученици прозвището „Stephanus de lingua tonante“, „Стефан с гръмовния език“. Приписва му се авторството на химна за Петдесетница „Ела, Свети Душе“ (Veni Spiritus sanctе). (ПС)