ЛÀНФРАНК от БЕК / от КÈНТЪРБЪРИ

Lanfranc Béranger

ЛÀНФРАНК от БЕК / от КÈНТЪРБЪРИ (Lanfrancus Cantuariensis, англ. Lanfranc of Pavia, Lanfranc of Bec или Lanfranc of Canterbury) – ок. 1005/1010 – 1089 – италиански монах-бенедиктинец. През 1042 постъпва в новооснованото абатство Бек и оглавява там манастирската школа, превърнала се в една от най-известните в Европа, от която излизат видни интелектуалци като Ив от Шартр* и Анселм от Кентърбъри*. Л. преподава диалектика, реторика и библейска екзегеза, чийто плод са глосите върху Посланията на ап. Павел. Един от създателите на схоластиката. Във връзка със спора за Евхаристията пише трактата .„За тялото и кръвта Господни“ (De corpore et sanguine Domini), в който защитава учението за транссубстанциацията срещу нападките на Беренгарий от Тур*, като отлично си служи със средствата на диалектиката, за да опровергае своя опонент. Близък съветник на Уилям Завоевателя, който след завладяването на Англия го кани за архиепископ на Кентърбъри (1070) (ПС).