ЛЪВ I ВЕЛИКИ

ЛЪВ I ВЕЛИКИ (Leo Magnus, ит. San Leone Magno) – ок. 400 – 461, вж. и АЛ, Леон – римски папа, светец на католическата и православната Църква. За живота му се знае малко. Става архидякон при папа Сикст III, а след смъртта му през 440 е избран за негов наследник. Първият папа, приел титлата Pontifex maximus и издигнал идеята за върховенството на римския първосвещеник, позовавайки са на думите на Христос към Петър в Мат.16: 18-19. Води упорита борба срещу манихейството, присцилианството, пелагианството и монофизитството. Проспер от Аквитания* разказва за срещата му с Атила през 452, при която Л. успява да убеди хунския предводител да пощади Рим. Автор на 173 писма, най-известното от които е „Писмо дo Флавиан“ ( Epistola ad Flavianum или Tomus ad Flavianum), в което дава ясно и точно изложение на доктрината за съединението на божествената и човешката природа в лицето на Христос. Известни са и 97 негови проповеди (Sermones), произнесени по повод на големите християнски празници. Характерният за писмата на Л. ритмичен стил, възприет впоследствие в латиноезичната проза, през XI в е наречен в негова чест cursus leoninus. През 1754 папа Бенедикт XIV обявява Л. за църковен учител. (ПС)