МАРСЍЛИО от ПÀДУА

Marsile De Padoue 1319

МАРСЍЛИО от ПÀДУА (Marsilius Patavinus) – ок. 1275 – ок. 1343 – италиански философ. Следва медицина в родния си град и в Париж. Оформя се като твърд противник на светската власт на Църквата и през 1324 пише знаменитата си творба – „Защитник на мира“ (Defensor pacis). В нея анализира причините за политическите конфликти на своето време и предлага един идеал за мирно съжителство, основано на строго разделение на светската и църковната власт. Тезите му предизвикват гнева на Църквата, от който търси убежище при германския император Лудвиг IV. Придружава императора по време на кампанията му в Рим (1327–1328) и след оттеглянето от Италия остава в двора му в Нюрнберг, по всяка вероятност до смъртта си. От последните години от живота на М. са няколко по-кратки съчинения, сред които най-значимо е „Малкият защитник“ (Defensor minor). В него доразвива теми от „Защитник на мира“ и разширява обхвата на полемиката си, коментирайки практики като поклонничеството, Кръстоносните походи, индулгенциите. В „За юрисдикцията на императора в брачните дела“ (De iurisdictione imperatoris in causis matrimonialibus) се опитва да докаже независимостта на императора от папата по брачните въпроси. „Трактат за пренасянето на империята“ (Tractatus de translatione imperii) е един вид кратка история на империята от основаването на Рим до XIV в. (ИМ)