НÈКАМ, АЛЕКСÀНДЪР

НÈКАМ, АЛЕКСÀНДЪР (Alexander de Sancto Albano, англ. Alexаnder Nеquam / Neckam) – 1157 – 1217 – учи и преподава в Париж, от 1213 абат на Сайрънчестър. Богослов и писател с енциклопедични познания и многобройни съчинения в проза и стих. Най-важните му богословски съчинения са „Тълкуване на Песен на песните за възхвала на славната приснодева Мария“ (Expositio in cantica canticorum in laudem gloriose ac perpetue viriginis Marie) и насоченото срещу катарите „Огледало на размишленията“ (Speculum speculationum) в 4 кн. (1. и 2. – Бог; 3. – за Cътворението, ангелите, произход на злото, за душата. 4.– за благодатта); „За природите на нещата“ (De naturis rerum) в 2 кн. Вероятно за учебни цели е латинско-френският глосар „За имената на често използвани неща“ (De nominibus utensilium). „Нов Езоп**“ (Novus Aesopus) и „Нов Авиан**“ (Novus Avianus) са преработени в стихове басни на двамата стари автори. Дейността му свързва френския платонизъм от XII в. с английския аристотелизъм през XIII в. Познават го и използват Роджър Бейкън*, Венсан от Бове*. (АБН)