АЛЕКСÀНДЪР от ХЕЙЛС

Alexanderofhales

АЛЕКСÀНДЪР от ХЕЙЛС (Alexander Halensis, англ. Alexander of Hales) – ок. 1185 – 1245 – францискански богослов и философ, наречен doctor irrefragibilis {несломим учител} и doctor doctorum {учител на учителите}. Учи в Парижкия университет, където след това преподава последователно свободните изкуства и богословие. По време на университетската криза през 1229 във връзка с мястото на Аристотел** в curriculum-а А. защитава институцията си пред папската курия. През 1236/37 постъпва във францисканския орден, с което става първият францисканец, държащ университетска катедра. В своето творчество А. е силно повлиян от Аврелий Августин**, Анселм от Кентърбъри*, Бернар от Клерво* и Ричард от Сен Виктор*. Най-значимото произведение на А. е неговата „Сума на теологията“ (Summa theologica Halensis / Summa Fratris Alexandri), която става основа за средновековния жанр на сумата. А. е първият парижки магистър, който използва „Сентенции“ на Пиетро от Ломбардия* като базисен текст в обучението по богословие., което се превръща в повсеместна практика и остава валидно до XVI в. вкл. В изследователските среди съществуват съмнения относно авторството на някои текстове, приписвани на А., но до нас със сигурност са достигнали няколко негови коментара на „Сентенции“, записани под формата на reportationes, които представляват смесица между духовна глоса и класически коментар. (ГД)