ПЕТРÀРКА, ФРАНЧÈСКО

Altichiero, Ritratto Di Francesco Petrarca

ПЕТРÀРКА, ФРАНЧÈСКО (Francesco Petrarca) – 1304 – 1374 – италиански поет, писател и хуманист. Син на нотариус, прогонен по политически причини от Флоренция. През 1311 П. следва баща си в Авиньон, където няколко години по-рано се е пренесъл папският двор. По волята на баща си изучава право, отначало в Монпелие, а после в Болоня. На 6 април 1327 в църквата „Св. Киара“ в Авиньон среща Лаура, за която е известно само, че е реално съществувала личност. Несподелената любов на П. към нея се превръща в голямо вдъхновение за поезията му. След смъртта на баща си П. е посветен в духовен сан и се заема задълбочено да изучава римските поети и прозаици, както и отците на Църквата. Следват години на странствания и дипломатически мисии из Германия, Франция и Италия. Литературните занимания от този период му носят престиж и все по-голяма слава. През 1341 в Рим става poeta laureatus като признание за поемата „Африка“. От 1353 до 1361 е на служба в двора на Висконти, владетелите на Милано, където се радва на голяма почит. През последните години от живота си се оттегля в селцето Аркуа, недалеч от Падуа. С изключение на знаменитите му сонети и поемата „Триумфи“, цялото творчество на П. е на латински. Оставя обемист и грижливо подреден епистоларен корпус, образец за който намира у Цицерон** и Сенека**.Той обхваща „Писма до близки“ (Rerum familiarum libri) в 24 кн. (350 писма, написани между 1325 и 1366), „Старчески писма“ (Rerum senilium) в 17 кн. (120 писма, от периода 1361–1374), 3 кн. на „Писмата в стихове“ (Epistolae metricae) и още няколко десетки писма извън тези сборници. Предизвикван от политическите си противници или полемизирайки с представители на университетската наука, П. съчинява няколко инвективи: „За собственото ми невежество и това на мнозина“ (De sui ipsius et multorum ignorantia), „Инвектива срещу клеветника на Италия“ (Invectiva contra eum qui maledixit Italie), „Инвективи срещу лекаря“ (Invective contra medicum) и др. П. е автор на морални трактати, сред които „За лековете против превратностите на съдбата“ (De remediis utriusque fortunae), „За монашеския покой“ (De otio religioso), „За живота в усамотение“ (De vita solitaria). Като въображаем диалог със св. Августин** е оформено съчинението „За тайния сблъсък на моите грижи“ (De secreto conflictu curarum mearum), наречено още „Моята тайна“ (Secretum meum) в 3 кн. То е вид лична изповед и същевременно рефлексия на П. върху неразрешимите конфликти, съпътстващи вътрешния му живот. На историко-морална проблематика са посветени незавършени произведения – „За славните мъже“ (De viris illustribus) и „Паметни истории“ (Rerum memorandarum libri). От латиноезичното поетическо творчество на П., наред с поемата „Африка“ (Africa) в хекзаметри, която разказва за Втората пуническа война, високо ценени са 12-те еклоги по модела на Вергилий**, озаглавени „Буколически песни“ (Bucolicum carmen).(ИМ)