ПИÈТРО от ЛОМБАРДИЯ

Petrus Lombardus

ПИÈТРО от ЛОМБАРДИЯ (Petrus Lombardus, ит.Pietro Lombardo, фр.Pierre Lombard) – ок. 1100 – 1160 – богослов, представител на ранната схоластика. Роден в бедно семейство; започва образованието си в Италия, където се проявява като рядко способен ученик. Пристига във Франция по препоръка на Бернар от Клерво* и учи първоначално в катедралната школа в Реймс, а после в Сен Виктор в Париж, след което преподава в школата при катедралата Нотр Дам. Става близък с Абелар* и Хуго от Сен Виктор*. През 1145 e вече магистър в Нотр Дам, а връх в неговата църковна кариера бележи избирането му за епископ на Париж през 1179. Най-голяма известност, както и титлата magister sententiarum, му носят неговите „Сентенции“ (Sententiaе in IV libris distinctae): сума на цялото богословие във вид на компилация от библейски текстове със свързани с тях мнения (sententiae) на светите отци и на видни църковни мислители. 1. кн. е посветена на Св.Троица, 2. на Сътворението, 3. на Въплътяването на Христос, а 4. – на Тайнствата. П. идентифицира Св.Дух с християнската любов (caritas). Произведението бързо се превръща в основно помагало по богословие през Средните векове и оказва силно влияние върху по-нататъшната богословска мисъл – коментари върху него пишат Tома от Аквино*, Уилям от Окам* и множество др. видни автори. П. e автор и на глоси върху Светото Писание, както и на 33 проповеди. (ПС)