РОСЦЕЛЍН от КОМПИÈН, ЖАН

РОСЦЕЛЍН от КОМПИÈН, ЖАН (Johannes Roscellinus Compendiensis, фр. Jean Roscelin de CompiЕgne) – ок.1050 – ок. 1121 – френски философ-схоластик, застъпник на крайния номинализъм. Учи в Соасон и Реймс, след това преподава в родния си град, в Лош (където негов ученик е Абелар*), Безансон и Тур. За учението му съдим най-вече от свидетелствата на неговите съвременници, тъй като съчиненията му са изгубени. До нас е достигнало само едно негово писмо до Абелар* от 1120, в което той, негодувайки против критиките на последния към неговите тези, вместо да представи разумни доводи в тяхна подкрепа, прибягва единствено до груби лични обиди. Повод за Абеларовата критика е схващането на Р., че универсалиите притежават битие единствено като думи, че са само flatus vocis (полъх на гласа). Вероятно Р. е твърдял, че цялото, притежаващо части, не е реално само по себе си, а е просто дума, като реални са само неговите части. Приложено обаче към богословието, това схващане води до тритеизъм, заради което Р. бива обвинен в ерес и принуден да се отрече от схващанията си на първия Събор в Соасон (1092). След изгнание в Англия и Рим се завръща във Франция и до края на живота си е каноник в Безансон. (ПС)