РУ̀ПЕРТ от ДОЙЦ

Rupert Von Deutz Federzeichnung Codec Lat. 11355

РУ̀ПЕРТ от ДОЙЦ (Rupertus Tuitiensis, нем. Rupert von Lüttich / Rupert von Deutz , фр. Rupert de LiЕge) – ок. 1075 – 1129 – монах-бенедиктинец, богослов, дал тласък за развитието на мистическото богословие. Ок. 1082 влиза като puer oblatus в абатството Сен Лоран в Лиеж, където получава отлично образование. Още млад монах, Р. бива въвлечен в съществуващия тогава спор за инвеститурата, което му струва две изгнания и поставя на изпитание монашеското му призвание. Преживява душевна криза и има поредица от видения, от които черпи вдъхновение за своите творби. През 1120 става абат на абатството Св. Хериберт и остава тук до смъртта си. Плодовит писател, автор на богословски и екзегетически съчинения на мистически теми. Сред първите се откроява трактатът. „За Светата Троица и Нейните дела“ (De Sancta Trinitate et operibus eius), в което Р. обяснява Божия план за спасението на човешкия род от началото на времената до самото му осъществяване. Влиза в полемика с Анселм от Лан*, който твърди, че грехопадението се е случило по Божия воля, докато според Р. Бог не е пожелал, а е допуснал злото; на тази тема са посветени и 2 други негови трактата, „За Божията воля“ (De voluntate Dei) и „За Божието всемогъщество“ (De omnipotentia Dei). В трактата „За делата на Св.Дух“ (De operibus Spiritus Sancti) Р. излага своята нова интерпретация на ролята на Св. Дух за строителството на Църквата и за Спасението. Известни са неговите „Коментари върху Евангелието от Йоан“ (Commentaria in Evangelium Sancti Johannis), „Коментари върху Евангелието от Матей за славата и почитанието на Сина Човечески“ (De Gloria et honore Filii Hominis super Matthaeum), „Коментари върху Песен на песните“ (Commentaria super Canticum canticorum), която тълкува в мариологичен дух, както и други коментари върху части от Стария и Новия Завет. (ПС)