СÈРЛО oт УЍЛТЪН / ГРАМАТЍК

СÈРЛО oт УЍЛТЪН / ГРАМАТЍК (Serlo de Wiltoniа/a Wiltunia, Serlo Parisiensis; aнгл. Serlo of Wilton; фр. Serlon de Wilton) – ок. 1105 – 1181 – английски поет, приятел на Уолтър Мап*, монах-цистерцианец. Съвсем млад заминава за Франция, учи в Париж и Орлеан. Преподава в Париж граматика, реторика и поезия. Творчеството му включва 84 стихотворения, относително кратки (от 1 до 131 стиха), издържани в хекзаметър или елегически дистих. Темите на стиховорните творби са граматико-дидактически, сатирични, религиозни, любовни, като тези от последната категория се нареждат сред най-добрите образци на времето си. С. е известен и със своето внезапно изоставяне на заниманията с философия и обръщане към монашеския живот, като на това събитие e посветено едно от най-популярните негови стихотворения, започващо с думите: „Оставям квакането на жабите…“ {Linquo coax ranis…}. Причината, според легендата, е че бивш негов ученик, завърнал се от отвъдното, му се явил насън и го предупредил за опасностите, на които излага душата си, ако не се откаже от философията. (ПС).