СИГБÈР / СИГЕБÈРТ от ЖАМБЛУ̀

Siegbert Schmeisser 1977

СИГБÈР / СИГЕБÈРТ от ЖАМБЛУ̀ (Sigebertus Gemblacensis, фр. Sigebert de Gеmbloux, нем.Sigebert von Gеmbloux) – ок. 1030 – 1112 – монах-бенедиктинец, хронист, агиограф, поет. Постъпва като puer oblatus в абатството Жамблу, което по това време е един от главните интелектуални центрове в диоцеза на Лиеж и чиято школа по-късно оглавява. В съществуващия тогава спор за инвеститурата заема страната на императора, но се стреми към помирение на враждуващите страни. Плодовит автор; сред историческите му творби най-важна се явява „Хроника или хронография“ (Chronicon sive chronographia), обхващаща периода 381 – 1111, в която особено ценни са сведенията за събитията сл. 1024, описани от позицията на очевидец. Съчинението, в което се съдържат данни и за ранната българска история, е многократно издавано през Средновековието, явява се основен източник на информация за посочения период и служи за основа на по-късни исторически произведения. С творбата си „Малка книга за прочутите мъже“ (Libellus de viris illustribus) С. възобновява прекъснатата традиция в биографичния жанр, създаден от Хиероним**. Пише и манастирска история под името „Деяния на абатите на Жамблу“ (Gesta abbatum Gemblaensium). В „Книга за 10-те цикъла“ (Liber decennalis), от която е оцеляла само част от пролога, С. влиза в спор с Дионисий Малки* и Беда* относно датирането на Христовото въплътяване. Автор и на агиографски творби, каквито са „Житие на св. Теодорих (Дитрих) от Мец“ (Vita Deoderici episcopi Mettensis) в прозиметър, „Мъченичеството на св. Луция“ (Passio sanctae Luciae virginis) в римувана алкеева строфа, „Мъченичеството на тивейския легион“ (Passio sanctorum Thebeorum) в римуван леонински хекзаметър и др. Творчеството му включва още творби от жанра антифона и респонсорий. (ПС)