СИГÈР от БРАБÀНТ

СИГÈР от БРАБÀНТ (Sigerius / Sigerus de Brabantia, фр. Siger de Brabant) – ок. 1240 – пр.1284 – философ и богослов, един от най-видните представители на радикалния перипатетизъм. Малко се знае за живота му. Първоначално студент, а после и преподавател във Факултета по изкуствата в Парижкия университет. Стреми се да утвърди философията като независима от богословието наука. Съчинението му „Въпроси към третата книга на „За душата“ (Quaestiones in tertium „De anima“), вдъхновено от Авероес, му спечелва името на водач на авероистите в Париж. Това предизвиква реакцията на Тома от Аквино*, който оспорва неговите тези в трактата си „За единството на интелекта, против авероистите“. Трактати против идеите му пишат още Алберт Велики* и Раймунд Лулий*. Под натиска на критиката С. допуска известна промяна във възгледите си, отразена в по-късните му творби „За разумната душа“ (De anima intellectiva) и „Въпроси върху Книга за причините*“ (Quaestiones super Librum de causis). През 1277 по време на осъжданията на авероистите попада заедно с Боеций от Дация* под обвиненията на Етиен Тампие и е принуден да замине за Италия, за да апелира пред Св. Престол. Умира при неизяснени обстоятелства в Орвието. Автор е и на „Логически въпроси“ (Quaestiones logicales), „Въпроси към метафизиката“ (Quaestiones in metaphysicam), „Естественонаучни въпроси“ (Quaestiones naturales), „За вечността на света“ (De aeternitate mundi) – коментари към натурфилософските съчинения на Аристотел**; „Невъзможности (Невъзможни тези)“ (Impossibilia) и др. Заради неговите възгледи за ролята на философа, в „Божествена комедия“ Данте* го поставя в 4. кръг на рая редом с Тома от Аквино* и Бонавентура*. (ПС)