СУ̀ЗО, ХÀЙНРИХ

Suso Bild

СУ̀ЗО, ХÀЙНРИХ (Heinrich Seuse ) – 1295 – 1366 – монах-доминиканец, наред с Майстер Екхарт* и Йохан Таулер най-важен представител на мистичното рейнско направление в доминиканската духовност. На 13 г. постъпва в манастира в Констанц. Изучава богословие и философия там, а в Страсбург и Кьолн при Екхарт*. След завръщането си в Констанц служи като лектор, по-късно предстоятел, пастир и изповедник в женските горнорейнски и швейцарски манастири. По време на борбата между папа Йоан XXII и Лудвиг IV Баварски е изпратен на заточение в Дисенхофен. След смъртта на Лудвиг е изправен пред Конвента в Улм, където починал. Провъзгласен е за блажен от папа Григорий XVI през 1831. Многобройни са неговите съчинения на родния му ез. На „Малка книга за вечната мъдрост“ [Büchlein der ewigen Weisheit} се опира написаният на латински „Часослов на мъдростта“ (Horologium sapientiae), в който при запазена диалогична форма – тук между Вечната мъдрост и ученика – са включени нови теми: за обучението по богословие и философия, за изпитанията на Божиите приятели, за вътрешния духовен живот и вътрешната набожност, за съзерцателния живот в мистично общение с Христос и т.н. Благодарение на образния и емоционален стил съчинението намира широка рецепция в следващите векове, оказва влияние на Томас от Кемпен* и на т.нар. devotio moderna. (АБН)