СУНÒН, АНДРÈАС

Anders Sunesen

СУНÒН, АНДРÈАС (Andreas Sunonis, дат. Anders Sunesen/Sunesøn)– oк. 1167 – 1228 – датски писател, държавен и църковен деятел. Произлиза от богат и знатен род, учи богословие в Париж, право в прочутия Болонски университет и в Оксфорд. Превежда на латински провинциален закон в Дания.">Законът на Скания, въвеждайки понятия от римското право, за да дефинира някои вернакуларни правни термини. Основното му произведение е дидактическият епос „Шестоднев“ (Hexaemeron), който представлява коментар в стихотворна форма на библейски теми, започвайки със Сътворението и стигайки до Страшния Съд. Съчинението предполага наличие на солидна богословска подготовка, защото включва коментари по основни за теологията въпроси: за Троицата, за природата на Христос, за грехопадението, като тук С. се опира на коментарите на Лангдън*, Пиер Коместор* и др. Макар и написана с метрическа вещина, при предаването на сложната материя на места поемата звучи тромаво, изобилства с тежки спондеи, което я прави трудна за четене и разбиране. Това обяснява малката ѝ популярност през Средновековието и късното ѝ първо издание. (1892). (ПС)