ТИЕРЍ от ШАРТР, МАГЍСТЪР

ТИЕРЍ от ШАРТР, МАГЍСТЪР (Theodoricus Chartrensis, фр. Thierry de Chartres) – ок. 1100 – ок. 1150 – френски богослов, преподавател, енциклопедист, един от най-изявените мислители на XII в. В периода 1142–50 e канцлер на прочутата Шартрска школа. В коментара си към библейското Сътворение „За деянията в шестте дни“ (Hexaemeron / De sex dierum operibus) прави опит да хармонизира учението на Църквата с възгледите на Платон** и за пръв път с тези на Аристотел**, с които се запознава чрез превода на тркактата на Аристотел** „За небето“ на Доминго Гундисалво*. Най-важното му съчинение е „Седмокнижие“ (Heptateuchon), наръчник за седемте свободни изкуства. Автор на коментар върху Цицероновия реторически трактат „За откриване на темата“ (De inventione), както и върху някои от съчиненията на Боеций*. (ЦВ)