ТОМÀ от АКВЍНО

St Thomas Aquinasfxd

ТОМÀ от АКВЍНО (Thomas Aquinas, ит. Tommaso d'Aquino) – 1225 – 1274 – италиански философ и богослов, светец и църковен учител.Университетското му образование започва в Неапол, където посещава факултета по изкуствата (1239 – 43). Встъпва в доминиканския орден и заминава за Париж, за да следва богословие. Ученик е на Алберт Велики* и го придружава в Кьолн, прекарвайки там 4 години. От 1252 до 1259 преподава в Париж. През този период пише трактата „За същността и съществуващото“ (De ente et essentia), Коментарите върху „За Троицата“ на Боеций* (Super Boetium De Trinitate), „Сентенциите“ на Пиетро от Ломбардия* (Scriptum super libros Sententiarum) и „За божествените имена“ на Ареопагитически корпус (Ареопагитика).">Псевдо-Дионисий Ареопагит (Super librum Dionysii De divinis nomibus). В тях отделя специално внимание на новите за западното християнство проблеми, възникнали като резултат от разпространението на съчиненията на Аристотел** и арабските философи в латински превод. На такива философски проблеми са посветени полемичните съчинения „За единството на интелекта против авероистите“ (De unitate intellectus contra Avveroistas) и „За вечността на света“ (De aeternitate mundi), както и трактатът „За обособените субстанции“ (De substantiis separatis) и „За началата на природата“ (De principiis naturae). Между 1259–1268 Т. пребивава в различни италиански градове, където отначало преподава, а по-късно е ангажиран като богослов към папския двор. Междувременно работи над коментари върху съиненията на Аристотел** – „За душата“ (Sententia libri De anima), „Физика“ (Sententia super Physicam), „За небето“ (Sententia super librum De caelo et mundo), „Метафизика“ (Sententia super Metaphysicam), „Никомахова етика“ (Sententia libri Ethicorum), „Политика“ (Sententia libri Politicorum), някои от които не са завършени. Вторият парижки период на Т. е от 1268 до 1272 . Оттогава датират „Дискусионните въпроси“ (Quaestiones disputatae), сред които „За злото“ (De malo), „За истината“ (De veritate) и др., и коментарите му на Библията. Усилието по разбирането и примиряването на различни помежду им автори, каквито са отците на Църквата и философите- перипатетици, става повод Т. да разработи проект за нов синтез на християнската мисъл, който, от една страна, да включва най-важните съдържания на хилядолетната традиция в християнското богословие, а от друга, да асимилира метода на изследване, характерен за Аристотеловата систематизация на знанието. Така се раждат двете най-големи богословски съчинения на Т.: „Сума против езичниците“ (Summa contra gentiles, 1258–1265) и „Сума на теологията“ (Summa theologiae, 1266–1273), останала незавършена. От мисловното наследство на Т. се развива философската и богословската школа на томизма. През 1879 папа Лъв XIII обявява философията му за основа на всяка християнска философия и въвежда задължителното изучаване на томизма в католическите учебни заведения. (ИМ)