УЍЛЯМ от ÒКАМ

William Of Ockham

УЍЛЯМ от ÒКАМ (Guillelmus de Ockham, англ. William of Ockham) – 1287/1288 – ок. 1349 – английски философ и богослов, монах-францисканец. Изучава и по-късно преподава философия и богословие в Оксфорд. През 1324 е призован в Авиньон заради разследване по обвинение в ерес. Скоро е принуден да бяга оттам и да търси убежище при император Лудвиг IV. Умира по време на чумната епидемия от средата на XIV в., вероятно покосен от „черната смърт“. Съчиненията от оксфордския му период са по логика, физика (или натурфилософия) и богословие. Сред тях са обширната „Сума на логиката“ (Summa totius logicae), коментарът върху „Физика“ на Аристотел** (Expositio super physicam Aristotelis), коментарът върху „Сентенции“ на Пиетро от Ломбардия* (Super quatuor libros Sententiarum), „Разнообразни въпроси“ (Quodlibeta septem), „Трактат за предопределението, Божието предзнание и случайните бъдещи събития“ (Tractatus de praedestinatione et de praescientia Dei et de futuris contigentibus) и др. Съчиненията му, писани след 1328, са с църковно-политическо съдържание: „За властта на императорите и папите“ (De imperatoris et pontificum potestate) – може би най-важен сред политическите му трактати; „Писмо до братята минорити“ (Epistola ad fratres minores), посветено на въпроса за бедността на францисканците; „Осем въпроса за папската власт“ (Octo quaestiones de potestate papae), „Кратко слово за тираничното управление“ (Breviloquium de principatu tyrannico) и др. В политическата теория У. е сред привържениците на изискването за разделение на църковната и светската власт. Идеите му оказват дълготрайно влияние във всяка от областите, в които се изявява. Във философията и богословието трябва да се спомене преди всичко строгото разграничение на сферите на вярата и разума. От голямо значение са и ученията му за свободата на волята и за Божието всемогъщество. В областта на логиката У. отхвърля възможността за решение на проблема за универсалиите в духа на реализма и утвърждава, че реално съществуване има само индивидуалното. Прословутият „бръснач на Окам“ представлява принцип за икономия на мисленето, според който същностите не бива да се увеличават без нужда, т.е. препоръчва да се търсят възможно най-простите (с помощта на минимално число елементи) решения на мисловните проблеми. (ИМ)