ДЕ БРÀКТЪН, ХÈНРИ

ДЕ БРÀКТЪН, ХÈНРИ (Henricus de Bractona / Brattona, aнгл. Henry of Bracton, Henry Bratton, Henry Bretton) – ок.1210 – ок. 1268 – английски клирик, юрист и теоретик на правото, създател на ранната английска правна система. Вероятно е учил в Оксфорд, където става доктор по гражданско и каноническо право. Член на Кралския съд (т.нар. Coram rege, по-късно King’s/Queen’s bench) по времето на Хенри III. Смята се, че поради политически интриги се оттегля от този пост, като оставя недовършено главното си съчинение „За законите и обичаите на Англия“ (De legibus et consuetudinibus Angliae) в 4 т. Съчинението се радва на голяма популярност в Англия през цялото Средновековие, запазени са ок. 300 негови преписа. Б. се стреми към систематизиране на основното за Англия прецедентно право, обогатено с елементи от римското и каноническото право. Интерес представляват и двата аспекта, в които Б. вижда кралската власт – от една страна тя е gubernaculum, т.е. пълна, безусловна и неделима, а от друга – iurisdictio, въздаваща всекиму своето според законите и обичаите, които могат да се създават и променят само със съгласието на тези, чиито права и свободи защитават. През 1884 е открит сборник с негови ръкописи, т.нар. "тетрадка", съдържащи ок. 2000 казуса от английската правна практика. Б. е същевременно и клирик, канцлер на катедралата в Ексетър от 1264 до смъртта си. (ПС)