ХЍЛДЕБЕРТ от ЛАВАРДÈН / от ЛЬО МАН

ХЍЛДЕБЕРТ от ЛАВАРДÈН / от ЛЬО МАН (Hildebertus Cenomannensis/Turonensis, фр. Hildebert de Lavardin /de Tours/ de Le Mans) – 1056 – 1133 – високообразован френски клирик, поет, химнограф, писател, една от най-видните фигури на периода, известен като Ренесанс на XII в. Приема се, че произлиза от благородно, но небогато семейство и че е бил ученик на Беренгарий от Тур*. През 1125 става архиепископ на Тур и твърдо отстоява правата на Църквата против посегателствата на френския крал Луи VI. Виден църковен реформатор, убедено прокарващ идеите на грегорианската реформа. В публични дебати разгромява учението на Анри от Лозана и успява да докаже, че то е „повече незнание, отколкото ерес“. Дейно участва в основаването на прочутото абатство Фонтевро. Отличен познавач на античната литература, Х. е възхваляван от своите съвременници заради „нечуваното съвършенство“ в писането на стихове и проза. Автор на много поетически творби, сред които „Стихове за тайнството на Литургията“ (Versus de mysterio missae), „За делата на шестте дни“ (De operibus sex dierum), „Книжка с христянски записки“ (Inscriptionum christianarum libellus), „Поетическа смесица“ (Carmina miscellanea), както и на химни, съчетаващи богословската дълбочина с поетическа изтънченост и сентенциозна краткост. Размерите са хекзаметър, елегически дистих, а някои са написани в рима. Известни са и над 100 писма на Х., превърнали се още по времето на живота му в образци в жанра, чиито адресати са видни негови съвременници. Съчиненията му включват аскетическия трактат „Книга за оплакването и сблъсъка между плътта и духа или душата“ (Liber de querimonia et conflictu carnis et spiritus seu animae), написан в прозиметър по подобие на Боеций*, както и 3 жития в стихове: „Житие на св. Мария Египетска“ (Vita beatae Mariae Aegypticae), „Житие на св. Радегунда“ (Vita Sanctae Radegundis) и „Житие на св. Хуго от Клюни“ (Vita sancti Hugonis Cluniensis). (ПС)