ХУ̀ГО от АМИÈН

ХУ̀ГО от АМИÈН (Hugo Ambiansensis / Ribomontensis / Rothomagensis), фр .Hugues d’Amiens, англ. Hugue of Amiens) – ок. 1085 – 1184 – френски църковен и политически деец и писател, една от видните фигури на периода, известен като Ренесанс на XII в. Произлиза от знатен род, учи в Лан при Анселм*, а през 1112 става монах в Клюни, където се сближава с Пиер Достопочтени*. През 1130 е избран за архиепископ на Реймс и усилено прокарва църковната реформа по указанията на папа Хонорий II. При цялата си църковно-административна и политическа ангажираност, Х. е и плодовит писател. Автор на „Диалози за Върховното Добро“ (Dialogi de Summo Bono) в 7 кн. , в които разглежда въпроси на систематичното богословие; на трактата „Против еретиците на моето време“ (Contra haereticos sui temporis), насочен срещу някои еретически учения, разпространяващи се в Бретан; на „Шестоднев или За Сътворението на нещата“ (Tractatus in Hexameron (De Creatione rerum); на писма и на няколко стихотворения: „За Петокнижието“ (In Pentateuchem), съдържащо ок. 1000 стиха и написано в леонински хекзаметър, „Във възхвала на Богородица“ (In laudem Sanctae Mariae) и др. (ПС)