БÈЙКЪН, РÒДЖЪР

БÈЙКЪН, РÒДЖЪР (Rogerus Baconus/Rogerius Baconis, англ. Roger Bacon ) – 1214/1220 – 1292 – aнглийски философ, францискански монах, известен с изследванията си в сферата на природните науки, посмъртно наречен doctor mirabilis (дивен учител). Придобива титлата магистър по изкуствата в Оксфорд, където постъпва малко след напускането на Робърт Гросетест*, от когото силно се влияе. Б. е един от първите магистри, които преподават Аристотеловите естественонаучни и метафизически трактати. Ок. 1237 е поканен в Парижкия университет, където е заедно с Робърт Килуордби, Петър Испански* и Алберт Велики*. След 1248 – 1249 Б. става независим схолар, фокусиран върху езиците и експерименталната наука. Между 1247 и 1267 изучава почти всички гръцки . и арабски текстове, посветени на науката оптика (лат. perspectiva), а през 1256/57 постъпва във францисканския орден. Ок. 1264 в Париж Б. няма възможност да се занимава с изследователска и преподавателска дейност, отчасти поради ограниченията на ордена, затова търси подкрепа и негов патрон става кардинал Ги льо Гро дьо Фулк, по-късно папа Климент IV. По негово поръчение Б. пише набързо едно от най-съществените си съчинения – „Голямото съчинение“ (Opus maius), разделено на 7 ч., съдържащи текстове върху математиката, оптиката, алхимията и астрономията. Целта на Б. е съчинението да предложи реформа в университетското образование и въвеждането на множество природни дисциплини, както и календарна реформа. По същото време пише и „Малкото съчинение“ (Opus minus), „За умножаването на видовете“ (De multiplicatione specierum), „За горящите огледала“ (De speculis comburentibus) и „Третото съчинение“ (Opus tertium). През 60-те год. на XIII в. излизат „Communia mathematica“, „Communia naturalium“ (части от неосъществена енциклопедична творба, включваща математика, естествена история, метафизика и морална философия), „Компендиум за изучаването на философия“ (Compendium studii philosophiae) и „Писмо върху тайните дела на изкуството и природата и нищожността на магията“ (Epistola de secretis operibus artis et naturae et de nullitate magiae). След Осъждането от 1277 Б. е под домашен арест, най-вероятно поради увлечението му към астрологията. Ок. 1278 се връща в Оксфорд, където остава до края на живота си. В този период пише и последното си произведение – „Компендиум за изучаването на теология“ (Compendium studii theologiae). Много важни за времето си са работите на Б. върху логиката и ез., писани през 30-те и 40-те год. на XIII в.: „Сума на граматиката“ (Summa grammatica); „Книга върху сетивото и сетивното“ (Liber de sensu et sensato. Summa de sophismatibus et distinctionibus); „Малки диалектически суми“ (Summulae dialectices, изв. още като Summulae super totam logicam) в 3 ч. Б. пише също така „Граматика на гръцкия език и на иврит“ (Grammatica Graeca; Grammatica Hebraica). Естественонаучните трактати на Б., както и фокусът му върху оптиката и лингвистиката, оказват съществено влияние върху последващото развитие на философията и науките. Пряка рецепция на възгледите му се открива у Джон Пекам*, Пиер от Лимож и Раймунд Лулий*. (ГД)