БЕРНÀР от КЛЕРВÒ

Bernhard Von Clairvaux (initiale B)

БЕРНÀР от КЛЕРВÒ (Bernardus Claraevallensis, фр. Bernard de Clairvaux) – 1090 – 1153 – френски монах-цистерцианец, основател и абат на абатството в Клерво, богослов, църковен учител, канонизиран през 1174. Роден в благородническо семейство, постъпва в цистерцианския орден и през 1115 е изпратен с мисия да основе абатство в Клерво. Постепенно Б. става важна църковна фигура. Неговото мнение натежава при избора на папа, при легитимирането на ордена на тамплиерите, при разправата с инакомислещи като Абелар* и Жилбер от Поатие*, при подготовката на Кръстоносен поход срещу полабските славяни. Творчеството на Б. е обширно и обхващащо централни богословски теми, като например пътищата за възхождане към Бога в „За степените на смирението и гордостта“ (De gradibus humilitatis et superbiae); статусът на изкуството и отношението му към вярата във „Възхвала на Гийом, абат на Сен Тиери“ (Apologia ad Guillelmum Sancti Theoderici Abbatem); многодискутираният след Августин** проблем за свободата на волята в „За благодатта и свободното произволение“ (De gratia et libero arbitrio), степените на боголюбието в „За любовта към Бога“ (De diligendo Dei). Трактатът „Книга за воините на Храма във възхвала на новото воинство“ (Liber ad milites templi de laude novae militiae) представлява нещо като устав за ордена на тамплиерите; а в „Книги за предписанията и позволенията“ (De praecepto et dispensatione libri) се коментира Правилото на св. Бенедикт*. Б. е автор на множество проповеди, най-известни сред които са 86-те, събрани в сборника „Проповеди върху „Песен на песните“ (Sermones super Cantica Canticorum), представляващи пример за висок стил и изящна словесност в рамките на жанра на проповедта. До нас са достигнали 125 проповеди върху литургичната година (Sermones per annum) и други върху различни теми (Sermones de diversis), както и 547 писма. (ГД)