БИРГЍТА ШВÈДСКА, св.

БИРГЍТА ШВÈДСКА, св. ( шв. Birgítta Bírgersdotter) – 1303 – 1373. През 1316 се омъжва за съдията Улф Гудмарсон, от когото ражда 8 деца, сред които св. Екатерина Шведска. Съпругът ѝ умира през 1344, след което св. Б. се отдава на монашеска аскеза, първоначално в цистерцианския манастир Алвастра, а от 1349 в Рим. През годините, прекарани в монашеско уединение, проявява дълбок религиозен стремеж, придружен с писането на мистични откровения, засягащи въпроси от областта на християнския духовен живот и вяра, обществено-политически, църковни проблеми и др. През 1369 в гр. Вадстена основава монашески орден, чийто устав (Regula Sancti Salvatoris) получава при откровение. Канонизирана на 7.10. 1391 от папа Бонифаций IX. В периода 1377 – 80 в резултат на дейността на испанския . eпископ Алфонсо Печа де Вадатера откровенията на св. Б., написани първоначално на старошведски, са преведени на латински. Така възникват следните съчинения: „Небесни откровения“ (Revelationes celestes) в 7 кн.; по-късно е добавена 8.-ма кн., озаглавена „Книга на Небесния Владетел за царете“ (Liber celestis imperatoris ad reges), която съдържа текстове с политическо съдържание в рамките на жанра владетелско огледало. Произведението „Ангелска проповед за превъзходството на Дева Мария“ (Sermo angelicus de excellentia virginis) представлява сборник от литургични четива за седмичното богослужение на ордена, основан от св. Б. Последното съчинение от тази поредица са „Четири речи“ (Quattuor orationes), а по-късно са добавени и „Извънредни откровения“ (Revelationes extravagantes). Откровенията на св. Б. представляват най-важният късносредновековен литературен паметник на Скандинавия. (ЦВ)