БОКÀЧО, ДЖОВÀНИ

Giovanni Boccaccio

БОКÀЧО, ДЖОВÀНИ ( ит. Giovanni Boccaccio) – 1313 – 1375 – италиански хуманист, автор на множество творби в стихове и проза. Образованието си получава във Флоренция и Неапол. През 1341 се установява във Флоренция, където участва активно в политическия живот, изпълнявайки редица дипломатически мисии. През 1360 приема духовнически сан и все по-често се оттегля в съседното на Флоренция Черталдо, където и умира 15 год. по-късно. Най-известното произведение на Б. е сборникът с новели „Декамерон“ {Il Decameron} на италиански. Към късния период на Б., доминиран от ерудираността и интереса към морални теми, характерни за културата на хуманизма, се числят латинските съчинения „За паденията на прословути мъже“ (De casibus virorum illustrium) и „Прочути жени“ (De mulieribus claris). Централно място в този период от творчеството на Б. заема „Генеалогия на езическите божества“ (Genealogia deorum gentilium), огромен реперториум на антични митове, чиято 14. книга съдържа защита на поезията, сближаваща я с богословието и съзираща в творбите на античните поети предусещане на християнско откровение. Творчеството на Б. се радва на значителна популярност и дълготрайно влияние, включително извън Италия, с късните латински съчинения, но също и с „Декамерон“, който скоро след смъртта на автора си бива преведен на различни европейски езици. (ЗР)