БОНАВЕНТУ̀РА, ДЖОВÀНИ ди ФИДÀНЦА

François, Claude (dit Frère Luc) Saint Bonaventure

БОНАВЕНТУ̀РА, ДЖОВÀНИ ди ФИДÀНЦА ( Ioannes Fidanza Bonaventura, ит. Bonaventura da Bagnoregio) – 1217 – 1274 – францисканец, схоластически богослов и философ, канонизиран през 1482, църковен учител (1587). Учи в Парижкия университет при Александър от Хейлс* и придобива титла магистър. Ок. 1243 встъпва във францисканския орден. По това време започва да преподава богословие в Париж, където през 1257 оглавява едноименната катедра до избирането му за генерал на францисканския орден същата год. По-късно е назначен за кардинал и епископ на Албано от папа Григорий Х. Още през 1248 Б. пише редица коментари върху Светото Писание. Между 1250 и 1252 създава своето основно произведение – обширен коментар върху четирите книги „Сентенции“ на Пиетро от Ломбардия* (Commentaria in Quattuor Libros Sententiarum). Малко след това Б. пише няколко трактата под формата на дискусионни въпроси (quaestiones disputatae), където са разкрити осн.овни положения от философското учение на францисканците: „За знанието Христово“ (De scientia Christi); „За тайната на Троицата“ (De mysterio Trinitatis); „За евангелическото съвършенство“ (De perfectione evangelica). През 1257 г. пише краткия, но много важен трактат „За възвеждането на изкуствата към теологията“ (Opusculum de reductione artium ad theologiam), в който показва как всички науки следва да бъдат поставени в служба на богословието, като така биха могли да бъдат възведени към Бога като към най-висша цел. По същото време пише програмен текст, обзор на бъдеща богословска сума, която така и не бива завършена – „Краткословие“ (Breviloquium). Като генерал на ордена създава произведения, съдържащи духовни напътствия към братята: „Монолог за четирите умствени упражнения“ (Soliloquium de quattuor mentalibus exercitiis), „Дървото на живота“ (Lignum vitae) и „За тройния път“ (De triplici via). На празника на св. Франциск* през октомври 1259 Б. посещава планината Алверно, където у него се заражда идеята за неговото основно мистическо съчинение – „Пътеводител на ума към Бога“ (Itinerarium mentis in Deum), в което очертава цялостна програма за мистическо богословие, привличаща всички познавателни средства за целта на единството на християнската мъдрост. В последните години от живота си пише текстове с предимно етическа насоченост, много от тях записани под формата на проповеди, като „Беседи върху десетте заповеди“ (Collationes de decem praeceptis), „Беседи върху седемте дара на Светия Дух“ (Collationes de septem donis Spiritus sancti) , текст-защита на францисканския орден – „Апология на нищите“ (Apologia pauperum) и великденските проповеди от 1273, „Беседи върху Шестоднев“ (Collationеs in Hexaemeron), съхранени единствено под формата на reportationes. (ГД)