БРАЧОЛЍНИ, ПÒДЖО

(Poggio Bracciolini)

БРАЧОЛЍНИ, ПÒДЖО

Gianfrancesco Poggio Bracciolini Imagines Philologorum

БРАЧОЛЍНИ, ПÒДЖО (Poggio Bracciolini) – 1380 – 1459 – италиански хуманист, латинист и историк. Получава образованието си в Арецо и Флоренция, където си спечелва покровителството на Колучо Салутати*. От 1403 постъпва на служба в Римската курия и работи като апостолически секретар до 1453, когато е избран за канцлер на Флорентинската република. Съчетава пътуванията си по служба с издирване на ръкописи на неизвестни или смятани за изгубени антични произведения. Преоткрива речи на Цицерон**, „Обучението на оратора“ на Квинтилиан**, „За природата на нещата“ на Лукреций**. Творчеството му е изцяло на латински и включва морални съчинения, речи и обширен корпус писма. Голяма популярност получава сборникът му с кратки хумористични истории „Книга с остроумия“ (Liber facetiarum). По време на канцлерството си пише „История на Флоренция“ (Historia florentina). П. започва кариерата си като копист и разработва т.нар. „хуманистичен шрифт“ {littera antiqua}, скоро заменил готическия и представляващ прототип на използвания в книгопечатането. (ИМ)

Информация в Wikidata

ID: Q318254

Виж в Wikidata
Издания

Opera omnia, еd. R. Fubini, vol. 1-4, Torino 1964-1969.



Виж също

НИКÒЛАС
1320 – 1399
ÀЛБЕРТ ВЕЛИКИ / ÀЛБЕРТ от КЬОЛН
1200 – 1280
ÀЛБЕРТ от САКСÒНИЯ
1320 – 1390