БРУ̀НИ, ЛЕОНÀРДО

БРУ̀НИ, ЛЕОНÀРДО (ит. Leonardo Bruni), наречен Леонардо Аретино (Aretino) – 1370(?) – 1444 – италиански хуманист. Образованието си получава в родния си град Арецо и във Флоренция, където изучава реторика, право и гръцки език. Решаваща роля за интелектуалното развитие и кариерата му има флорентинският канцлер Колучо Салутати*. През 1405 постъпва на служба като апостолически секретар в Римската курия. След свалянето от власт на папа Йоан XXIII се завръща във Флоренция. През 1427 е избран за неин канцлер – пост, който запазва до смъртта си. Привърженик и защитник е на републиканските ценности и свободата на града си. Във „Възхвала на град Флоренция“ (Laudatio florentinae urbis) я сравнява с античната Атина и с Римската република. Тези мотиви се завръщат в „Надгробна реч, посветена на Джовани Строци“ (Oratio in funere Iohannis Strozzae). Сходна концепция стои в основата на „История на флорентинския народ“ (Historia Florentini populi), над която Б. работи от 1415 до смъртта си. В „Диалози, посветени на Пиер Паул Вергерий*“ (Dialogi ad Petrum Paulum Istrum), на критика е подложена университетската култура, зависима от авторитета на Аристотел** и „варварски“ неграмотна по отношение на класическите езици и култура. Хармонията между класическото образование и християнските ценности е тема на „Въведение в моралното образование, посветено на Галеото Риказолано“ (Isagogicon moralis disciplinae ad Galeottum Ricasolanum) и „Малък трактат за учебните и литературни занимания, посветен на Батиста Малатеста“ (De studiis et litteris tractatulus ad Baptistam Malatestam). Б. осъществява нови латински преводи на „Никомахова етика“ и „Политика“ на Аристотел**, на няколко Платонови диалога и съчинения от Демостен** и Плутарх**. Те са съобразени с хуманистичната му преводаческа програма, изложена в „За добрия превод“ (De interpretatione recta). През последните години от живота си Б. събира и организира богатата си кореспонденция. (ЗР)