БУРИДÀН, ЖАН

БУРИДÀН, ЖАН (Johannes Buridannus) – ок. 1295/97 – ок. 1358 – френски свещеник, философ, представител на средновековния номинализъм. Б. е един от най-влиятелните философи на XIV в., чийто подход оставя отпечатък върху развитието на философията след него. Прекарва целия си живот като магистър във факултета по изкуствата в Париж, преподава логика, метафиика, естествена история и етика. Повечето произведения на Б. имат формата на коментар върху Аристотел**. Б. е автор също на няколко самостоятелни трактата върху важни за времето проблеми, сред които: „Трактат за отношенията“ (Tractatus de relationibus); „Трактат за универсалиите“ (Tractatus de universalibus); „Трактат за следствията“ (Tractatus de consequentiis); „Трактат за [природата на] точката“ (Quaestio de puncto). Най-известното му и влиятелно произведение е „Малки суми на диалектиката“ (Summulae de dialectica), в което цели възраждането на старата традиция на Аристотеловата логика, проведена през новата терминистична логика на представителите на via moderna, като Петър Испански* и Уилям от Окам*. Употребата на тези аналитични техники от Б. в полето на метафизиката, естествената философия и етика е толкова успешна, че за мнозина от неговите наследници те се превръщат в метода на философията, разбирана като секуларна практика в отлика от богословието. „Сумите“ представляват изчерпателен учебник по логика, замислен първоначално като коментар върху „Малки логически суми“ на Петър Испански*, който впоследствие се разгръща до оригинална творба, чието влияние в университетите нараства толкова, че постепенно новата терминистична логика измества старата. Текстът на „Сумите“ е достъпен наравно за схоларите и магистрите и се превръща в един от най-четените текстове не само в Парижкия, но и в новопоявилите се в Хайделберг, Прага и Виена университети. Други работи на Б. се радват на не по-малка популярност. Много от тях започват да се използват като основни текстове в преподаването на логика и Аристотеловата философия. Така течението via Buridani запазва популярността си и оказва влияние в университетските среди в Европа до края на Средновековието. (ГД)